Природа
Природата е приток на енергия и надежда. Тя ни заобикаля навсякъде и ни дарява с радост и одухотворение. Природата в България е необятно красива и имаме щастието на територията ни да има море и планини, които привличат хиляди туристи, запленени от красотата им.
Територията на България се отличава с разнообразен релеф, който съчетава низини, равнини, хълмисти и платовидни земи, речни долини, котловини и разнообразни по височина планини. Около 70% от територията на страната е заета с равнинни и хълмисти земи, а 30% – с планини. Средната надморска височина на територията на страната е 467 м.
В централната част на страната е разположена Стара планина. Простира се на запад от Белоградчишкия проход до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част се намира на територията на България, разположена по дължината на страната, като условно я разделя на Северна и Южна България. Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2376 м). В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е сред най-големите центрове на ендемични и реликтни видове. В нея са изградени 81 хижи. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланински характер Стара планина често е предпочитана цел за туризъм и отдих.
Рила е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на планината – Мусала, със своите 2925,2 м е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки – Искър, Марица и Места. В Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). В планината има многообразие на растителни видове – около 2000 и разнообразни представители на животинския свят. По-голямата част от високите върхове (2500 – 2700 м н.в.) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади.
Пирин е втората по височина планина в България. Намира се в Югозападна България и е част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м). Най-старото познато име на планината е Орбелус – „белоснежна“, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места. Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от площта на цялата планина и е дълъг 42 км. Простира се между седловините Предел на север и Тодорова поляна на юг. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Пирин дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество водопади, прагове и бързеи. Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера.
Родопите са най-обширната планина в България и заемат около една седма част от българската територия. Името на планината Родопи е с тракийски произход. Родопите заемат източната част на Рило-Родопския масив, в централната част на Балканския полуостров. Тя е средно висока планина. Повече от ⅓ от площта на планината заемат ниските и хълмисти възвишения, другата близо ⅓ се заема от средно високи части, а останалата ⅓ от планината се пада на най-ниските и над 1600 м височини. Западните Родопи обхващат територия около 60% и по-високата част на Родопите. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Първенецът на Родопите е вр. Голям Перелик (2191 м). От Западните Родопи водят началото си най-големите родопски реки: Въча, Чепинска, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река и др. Източните Родопи обхващат територия от близо 40% и по-ниската част на Родопите. За разлика от Западните Родопи Източните Родопи са по-ниски, с нископланински и хълмист облик. Въпреки че запазват масивния си планински характер, те са разчленени от широки долини, в които се редуват проломни стеснения.
Горнотракийската низина е най-голямата и плодородна низина у нас и на Балканския полуостров. Дълга е 160 км, широка - 40 км, средната ѝ надморска височина е 168 м. През нея протича р. Марица, наричана в античността „Хеброс”. Още от най-дълбока древност в Горнотракийската низина се заселват тракийски племена, които са й дали името си. Омир я нарича „страна на плодородието, майка на стада от руноноси овце и прекрасни коне”. Тук се отглеждат пшеница, царевица, овес, ечемик, слънчоглед, домати, чушки, ягоди, ябълки, праскови, грозде, памук, тютюн, ориз, фъстъци, сусам, анасон и други.
Дунавската равнина е разположенa между река Дунав на север и Предбалкана на юг, на запад се простира до река Тимок, а на изток до Черно море. Чрез Добруджа на североизток се свързва с Източноевропейската равнина. Дунавската равнина заема площ 31 523 кв. км, което представлява 28,42% от територията на България. Още от дълбока древност тя е заселена, изградени са множество големи и добре развити селища. Върху плодородните земи на Дунавската равнина силно е развито селското стопанство. Широко се отглеждат редица културни растения и предимно зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица и др.), технически култури като слънчоглед и захарно цвекло, фуражни култури, лозя, зеленчуци и много други. На основата на интензивното развитие на земеделието се развива и животновъдството.
По биологично разнообразие България е на второ място в Европа. Растенията наброяват над 12 360 вида, като от тях 3700 вида са висши. В Червената книга на България са включени 763 вида. Като лечебни са регистрирани около 750 растения. Горският фонд възлиза на около 4.0 млн. ха. От листопадните широколистни гори най-разпространени са дъбовите и буковите гори. Дъбовите гори са разпространени в териториите с надморска височина до 1000 м, докато букови гори има предимно в среднопланинския пояс на страната. Естествените иглолистни гори са разпространени в териториите до 2200 м н.в. Най-голямо разпространение имат в Родопите. В страната се обособяват седем зоогеографски района. Пещерната фауна на България наброява над 100 вида. Черно море със своите рибни запаси е обект на спортен и промишлен риболов.
България се гордее със своите 3 национални и 10 природни парка, съхранили разнообразието, красотата и уникалността на нейното природно и културно наследство. Това са: националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ и природните – „Русенски Лом“, „Врачански Балкан“, „Странджа“, „Персина“, , „Шуменско плато“, „Златни пясъци“, „Витоша“, „Сините камъни“, „Рилски манастир“ и „Българка“. Изключително интересен е и резервата „Сребърна“, включен в списъка на ЮНЕСКО.